Владимир Игнатьевых Война Войната

Красимир Георгиев
„ВОЙНА”
Владимир Игнатьевых
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВОЙНАТА

Войната шумоли, пълзи, войната пак напомпва скули.
Войната тихо ще сълзи в снега към хора и аули.
С тръстики мамещи блести и пълни застояло блато.
Не бърза да ви приюти, войната търпеливо чака.
Ще влезе с дългове при вас, с банкрут над банките ще висне.
Ще стегне примката в захлас, на шии вените ще стисне.
Ще убеждава, ще крещи с нелепи войнствени повели.
Ще казва: „Ти не раждай, ти не яж, а ти умри в неделя!”
Ще шепне някому: „Мрази, че този има друг цвят кожа!
Тез изгони, а тез срази!” Не може тъй. Не ще помогне.
А тази кучка с поглед зъл краде пари, руши бюджети.
Войници, каски, мит за дълг, обстрел, муниции, ракети.
Когато няма изход прост за тост с париците ни жалки
и след нездрав пореден мост градим и пием, но по малко...
Тогава ще се появи! (Ще влезе, ще влети, ще тряска.)
Света хлапешки ще взриви, като стръвница ще завластва.
Войната вика, тя пищи. Войната мачка в кърви скули.
Войната градове руши, изтрива хора и аули.

И... Пак ще бъде нужен свят: дворци, пари, колиби, стоки.
И ще творим света богат сред ръкоделните посоки.
Но пак ще шумоли до нас, с бомбето си изпращащ поздрав,
дебеличкият чичко Марс. А ний го смятаме за спонсор...


Ударения
ВОЙНАТА

ВойнАта шумолИ, пълзИ, войнАта пАк напОмпва скУли.
ВойнАта тИхо ште сълзИ в снегА към хОра и аУли.
С тръстИки мАмешти блестИ и пЪлни застоЯло блАто.
Не бЪрза да ви приютИ, войнАта търпелИво чАка.
Ште влЕзе с дЪлгове при вАс, с банкрУт над бАнките ште вИсне.
Ште стЕгне прИмката в захлАс, на шИи вЕните ште стИсне.
Ште убеждАва, ште крещИ с нелЕпи вОйнствени повЕли.
Ште кАзва: „тИ не рАждай, тИ не Яж, а тИ умрИ в недЕля!”
Ште шЕпне нЯкому: „МразИ, че тОзи Има дрУг цвят кОжа!
Тез изгонИ, а тЕз сразИ!” Не мОже тЪй. Не штЕ помОгне.
А тАзи кУчка с пОглед зЪл крадЕ парИ, рушИ бюджЕти.
ВойнИци, кАски, мИт за дЪлг, обстрЕл, мунИции, ракЕти.
КогАто нЯма Изход прОст за тОст с парИците ни жАлки
и слЕд нездрАв порЕден мОст градИм и пИем, нО по мАлко...
ТогАва ште се появИ! (Ште влЕзе, ште влетИ, ште трЯска.)
СветА хлапЕшки ште взривИ, катО стръвнИца ште завлАства.
ВойнАта вИка, тЯ пиштИ. ВойнАта мАчка в кЪрви скУли.
ВойнАта градовЕ рушИ, изтрИва хОра и аУли.

И... пАк ште бЪде нУжен свЯт: дворцИ, парИ, колИби, стОки.
И штЕ творИм светА богАт сред ръкодЕлните посОки.
Но пАк ште шумолИ до нАс, с бомбЕто си изпрАшташт пОздрав,
дебЕличкият чИчко МАрс. А нИй го смЯтаме за спОнсор...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Игнатьевых
ВОЙНА

Война шуршит, война ползёт, война накачивает скулы.
Война тихонечко войдёт со снегом в дальние аулы.
Война заполнит камыши немого, тёплого болота.
Война нисколько не спешит, всегда найдет война кого-то.
Войдет долгами в особняк, поставит банк к банкротной стенке.
Завяжет петлю как-то так, что задрожат на шее вЕнки.
Кого-то будет убеждать искать бессмысленно работу.
Кому-то скажет: не рожать, не печь блины, не жить в субботу.
Шепнёт кому-то: не любить того, другого, с цветом кожи.
Их надо гнать, их надо бить. Не надо это. Не поможет.
Но, эта сука, втихаря, ворует денежки в бюджетах.
Солдаты, пули, якоря, маневры, топливо в ракетах.
Когда не станет чем платить, когда не куплены товары,
когда закончены понты, когда не пьют и строят мало.
ТОГДА! Тогда ОНА придёт, (войдёт, влетит, ворвётся, въедет).
Парнишку МИР она взорвёт, и зарычит на мир медведем.
Война кричит. Война орёт, война расквашивает скулы.
Война дома, как пыль, сотрёт, и города, людей, аулы.
 
И… будет снова нужен мир, дома, дворцы, товары, деньги.
И снова миру будем мы творить людское рукоделье,
пока шуршит там вдалеке, играя оптикой на солнце,
Марс, толстый дядя в котелке. А мы-то думаем, что спонсор…

http://stihi.ru/2012/01/20/8858


ВІЙНА (вільний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)

Війна шарудить, і повзе,
Війна вже вилиці напнула.
Війна тихесенько вповзе
В засніжені гірскі аули.

Вже очерети поглинає
Німого, теплого болота.
Війна повзе, не поспішає,
Війна завжди знайде роботу.

Ввійде боргами в особняк,
Банк стане до банкрутства стінки.
Зав'яже петлю якось так,
Що затремтять на шиї вінки.

Зможе когось переконати:
Безглузді пошуки роботи.
Комусь накаже: не рожати,
І не пекти млинці в суботу.

Шепне комусь, що гріх любити
Того, чий інший колір „рожи”.
Що його треба гнати, бити.
Не треба це. Не допоможе.

Але, ця сука, „втихаря”,
Вкраде всі грошики в бюджетах.
Солдати, кулі, якоря,
Маневри, паливо в ракетах.

Коли не стане чим платить,
Коли скінчаться всі товари,
Будуть закінчені понти,
Коли всі п'ють, гребуть „на шару”.

ТОДІ! Тоді ВОНА влетить,
(Увійде, увірветься в ЕдЕм).
Хлопчину МИР підірве вмить,
І заричить на світ ведмедем.

Війна кричить. Війна „орЕ”,
Війна вже вилиці звернула.
Війна міста, як пил, зітре,
Й людей, не тільки по аулах.

І... буде знов потрібен мир,
Товари, гроші і палаци,
Будемо знову світу ми
Людським умінням вихвалятись,

Поки шарудить вдалині,
Де грає оптика на сонці,
Марс, товстий дядько в казані.
А ми-то думаємо: спонсор...




---------------
Руският поет Владимир Игнатьевых (Владимир Валентинович Чекалов) е роден през 1950 г. Произхожда от древния род Игнатьевых. Завършил е МДУ „М. В. Ломоносов”, защитава докторат по авиомеханика и газова динамика. Кандидат на физико-математическите науки, старши научен сътрудник, той е автор на 2 монографии, десетки научни публикации и 9 изобретения. Работил е като генерален директор на няколко държавни обединения, институти и предприятия. През цялото време на своята научна и иновационна работа Игнатьевых твори и публикува поезия и бардови текстове за песни; както научната и иновационната му дейност, така и литературното му творчество е нетрадиционно, модерно, с изключително прецизна поетика.